Седем щури баби

Седем щури бабииграли на войници.Имали си саби –пръчки от черници.Мушкали се с тяхбез да ги е страх.Стреляли се с пушки.Борили се мъжки.Внуците в количкитев плен ги взели всичките.Тичали, крещяли,цял ден си играли.Твойта баба милавсички победила!

Подарък за баба

Дядо Коледа, любими!Моля ти се, услужи мисъс елените, шейната,със чувала и брадата,за да литна тази вечермного, много надалече –до едно селце, в коетомъничко прозорче свети. В къщичката си, самичка,мойта баба най-добричкапрез прозорчето поглеждаи се взира със надежда. Много тихичко с шейнатааз ще кацна на земятаи във празния чувалсам ще се напъхам цял! Ще почука по

Готвачка

С моята баба мила, любимаднес ще приготвим вечеря за трима –за нея, за мен и за дядо ми Спас. “Бабо, решила съм!” – казвам ѝ аз –“Днеска ще бъда аз само готвача!Ти ще седиш и ще даваш задачи.Ето, престилката връзвам на кръста!” Баба команда подава чевръсто:“Лук нарежи!” – “Оле бабо, люти ми!Моля те, само с

Балет

Всеки ден във два без петМечо ходи на балет.Да танцува той обича,нищо че не му прилича –пълничък е, тромав малко…Каза баба Меца: “Жалко,по-добре борец да стане –с мъжки спорт да се захване!”Но мечето, упорито,баба си без да попита,тича всеки ден самичко,слага белите си цвичкии танцува ли, танцува,вместо вънка да лудува. Днес треньорът го похвали:“Мечо, мислех,

Буболечка

Обича баба ми градинката,но не и зверовете в нея.Поглежда под око гадинката,която мирно там живее. “Ей, буболечко, я признай!Добра ли си, или проклета?Защото гледам те, че майполазваш моите лалета?!” “Добра съм, бабичко, добра!В лалето влязох на игра!”

Мартеничка

Плела баба червени чорапки,а на скута ѝ, скръстило лапки,едно мъничко котенце бялотихо и кроткo си спяло. Вън сърдито фучи Малък Сечко,а вътре, до топлата печка,тихо потракват иглите –баба чорапа доплита. Котето мърка щастливо.Прозява се баба сънливо,бавно притваря очите…Спират да тракат иглите. Вън сърдито фучи Малък Сечко,а във скута на баба полечкасе отваря зелено оченценад едно

Мармалад

Пекла баба мармаладот узрели круши,а едно козле отзадсъс рогца я муши: “Дай ми, бабо, мармалад!Дай да си похапна,че ме гони вълчи глад –тебе да не лапна!” Стреснала се баба: “Ах!”Боцната в ребрата,чак подрипнала от страх –бутнала тавата! “Козльо, хаймана брадат,що бодеш с рогата?!Ще похапнеш мармалад,ама от земята!”